Акрополът: Зов за завръщане
На 31 юли 1801 г. Томас Брус и седми лорд Елгин, дипломат на Обединеното кралство в Истанбул, подрежда да стартира свалянето на първите статуи от Партенона в Атина, с цел да ги отнесе във Англия. Градът по това време е част от Османската империя. Така лордът не изключително дипломатично слага началото на един културен спор с над 200-годишна история, чийто край не се вижда ясно, сред две другояче другарски страни: Гърция и Англия.
Изнесените от Елгин съкровища включват фронтонни скулптури и метопи от атинския Партенон, една кариатида от Ерехтейона, статуя на Дионис и други неповторими творби. Гърция желае връщането на съгласно нея нелегално изнесените творби на изкуството, само че Британският музей твърди, че Елгин е имал позволителен документ за експорт — ферман, публикуван му от везира. Само дето не разполага с него, с цел да го покаже. Според гръцки учени позволение за изнасяне на скулптурите не е имало — на посланика е било разрешено единствено да прави рисунки на Акропола.
През февруари 2019 година в Музея на Акропола турските учени Зейнеп Айген и Орхан Сакин показаха резултатите от дългогодишните си проучвания, съгласно които
в турските архиви не са открити документи,
потвърждаващи разрешението на Елгин да изнесе скулптурите на Партенона от Атина.
Миналата седмица гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис прикани за следващ път Англия да върне мраморите на Елгин на Гърция. Това се прави от всяко гръцко държавно управление през последните 4 десетилетия, дори по няколко пъти. Въпросните „ мрамори “ са 2500-годишните скулптурни фигури и релефи от Партенона — основният храм на Акропола в Атина, и към този момент повече от два века се намират в Британския музей в Лондон.
Атинският Акропол е висок 156 м каменист рид - приблизително 300 м дълъг и 170 необятен, - на който са ситуирани няколко храма на гръцки богове, в това число Партенонът, Пропилеите, Ерехтейонът и храмът на Атина Нике Аптерос (Безкрилата Победа). Изключителен монумент на архитектурното изкуство, той е и едно от най-важните места, където се поставят основите на европейската просвета и цивилизация.
През микенския интервал (XV-XIII в. прочие н. е.) Акрополът е бил укрепена царска резиденция. При Пизистрат (560-527 година прочие н. е.) на мястото на кралския замък е
издигнат храм на богинята Атина
След разрушенията, причинени по време на гръко-персийските войни, през 447 година пр.н.е по самодейност на Перикъл жителите на Атина се заемат да възстановят храмовете. Новият градеж стартира през 447 година прочие н. е., а създател на архитектурния и скулптурен образ на комплекса, както и ръководител на плана е фамозният ваятел Фидий. Днес на Акропола виждаме най-вече това, които е останало от неговата работа.
През V век Партенонът става черква на Дева Мария. След завладяването на Гърция от турците (XV век) храмът е трансфорат в джамия, към която са добавени минарета, по-късно и арсенал; Ерехтейонът става харем на турския паша, храмът на Нике Аптерос е демонтиран, а от блоковете му е издигната стената на бастиона. По време на турско-венецианската война (1684-1699) попадение на снаряд
унищожава съвсем цялата централна част
на храма на Атина - Богородица; при несполучлив опит на венецианците да отстранен скулптурите от Партенона, няколко скулптури са разрушени. А след това идва лорд Елгин и изнася каквото съумява от останалото. Но проблемите на Акропола не свършват с него.
През 1827 година, по време на отбраната на Акропола от гръцки бунтовници храмът Ерехтейон е мощно развален от турско гюле. Гръцки сапьор, чието име през днешния ден носи централна улица в Атина, осуетява опитите на турците да взривят Акропола…
При визитата си във Англия в средата на ноември гръцкият министър председател Мицотакис заяви пред The Daily Telegraph: „ Нашата позиция е доста ясна. Мраморите са откраднати през ХIX век от Акропола и мястото им е в музея на Акропола. Време е да обсъдим този въпрос съществено “.
Преди да беседва си с английския си сътрудник, Мицотакис се надяваше, че ще успее да убеди Джонсън за връщането на мраморите в родината им.
Джонсън е прочут като обожател на гръцката история
и просвета, знае старогръцки и е специалист по антична литература.
„ Сигурен съм, че в случай че от страна на държавното управление има предпочитание, бихме могли да се споразумеем с Британския музей — те ще ни върнат мраморите, а в подмяна ние можем да им заемем културни съкровища, които в никакъв случай не са напускали страната “, разяснява Мицотакис. „ Отказът да се разисква тематиката ми се коства е много анахроничен метод, поради подтекста на всичко, което се случва по отношение на връщането на културни съкровища... Би било фантастично, в случай че Борис огледа на този въпрос по нов метод “.
Мицотакис е прав за европейския подтекст — напълно скоро, на 9 ноември Франция върна тържествено на Бенин 26 творби на изкуството и съкровища, плячкосани от кралство Дахомей през XIX век от колониалните сили. Германия също се съгласи
да стартира да връща африканско изкуство
от сбирките на музеите си от идната година. Подобни планове оповестиха институции в Белгия и Нидерландия. Дори обособени английски образователни заведения като Университетът на Абърдийн и Джизъс колидж в Кембридж връщат (засега символично) единични артефакти на африкански страни.
Като цяло обаче английският подтекст е друг от европейския — и макар че по-рано тази година Джонсън сподели пред гръцкия вестник Ta Nea: „ Разбирам мощните усеща на гръцкия народ и сега на премиера Мицотакис “, връщане на мраморите от Акропола към този момент не се обрисува.
На срещата Джонсън - Мицотакис предишния вторник на " Даунинг стрийт " британският министър председател е отклонил отговорността на държавното управление в 200-годишния спор и е повторил дългогодишната позиция, че въпросът за скулптурите от Партенона е „ към попечителите на Британския музей ". Лично за Джонсън това наподобява съставлява известна смяна — през март той акцентира на това, че скулптурите са „ законно добити “ от английския дипломат Елгин, а в този момент акцентът е, че те са „ законно притежавани “ от попечителите на Британския музей, заяви Sky News.
По-рано официалният представител нa Джонсън също заяви, че скулптурите са благосъстоятелност „ извънредно на музея “, а „ не на държавното управление “. Очертавайки позицията си по разногласието, Британският музей показва в уеб страницата си, че
изнасянето на скулптурите от лорд Елгин от Атина до Англия
е станало „ с цялостното познание и позволение на тогавашните законни управляващи както в Атина, по този начин и в Лондон “.
В него се прибавя: „ Политиката на попечителите и тяхната подготвеност да обмислят заемането за културни полезности от Атина са били изяснени на гръцкото държавно управление, само че поредните отводи на гръцките власти да обмислят заемане или да признаят собствеността на попечителите върху скулптурите от Партенона вършат всяка смислена полемика по въпроса на практика невъзможна ". Отбелязвайки, че има доста диспути за това дали противоречивите творби са откраднати или изнесени законно, Мицотакис сподели, че в последна сметка това не е юридически спор. „ И аз не обичам да приказвам за връщането на скулптурите, а избирам да приказвам за тяхното обединение. Бих ви посъветвал да посетите Атина, където ще имате опция да видите половината автентичен фриз в хубав съвременен музей тъкмо под Акропола “, разяснява той.
До началото на XXI век един от спомагателните причини на британската страна беше, че не е редно мраморите да бъдат върнати, тъй като Гърция така и така няма къде да ги съхранява. Гърция обаче реши този автентичен проблем
през 2009 година с откриването на нов огромен свръхмодерен музей
в самото подножие на Акропола, на 280 метра от Партенона по права линия.
Създаден по план на френско-швейцарския проектант Бернар Чуми, този музей впечатлява освен с архитектурата и дизайна си, а и с цената си от 130 млн. евро. Съдържанието му обаче е скъпо. В това можаха да се убедят персонално освен стотиците публицисти, поканени от чужбина, а и няколко държавни глави (включително и един български), участвали на тържественото разкриване на 20 юни 2009 година
До входа на музея около южния скат на скалата структура, стъпила на колони, разкрива аспект и към част от археологическите находки, открити по време на работата по терасирането на строителната площадка. На първите две равнища на музея, измежду доста керамика, барелефи и антични фигури, открити по скатовете на Акропола, покрай античните статуи (800-500 година прочие Хр.) от храма на Атина Нике, от Пропилеите - монументалния вход към Акропола и други скъпи находки, са и истинските пет кариатиди от Ерехтейона. Навън, на самия храм на Акропола, те са заменени с копия.
Кулминацията на преживяването е оставена за най-горното трето равнище. От напълно остъкления етаж храмът се вижда напълно ясно. Ако се обърнете с тил към прозорците, ще се окажете против подредените на стените метопи (мраморни плочи с релефи) от фризовете и против скулптурите от фронтоните на Партенона. Тези, които лорд Елгин не е съумял да плячкоса и отнесе оттатък Ламаша, са свалени от храма и са подредени на стената. На откриването " участваха " и тези от Британския музей - представени от копия, които са с по-бял цвят, с цел да се разграничават. Тази комбинация беше ясен зов за завръщане на мраморите на Елгин.
Изнесените от Елгин съкровища включват фронтонни скулптури и метопи от атинския Партенон, една кариатида от Ерехтейона, статуя на Дионис и други неповторими творби. Гърция желае връщането на съгласно нея нелегално изнесените творби на изкуството, само че Британският музей твърди, че Елгин е имал позволителен документ за експорт — ферман, публикуван му от везира. Само дето не разполага с него, с цел да го покаже. Според гръцки учени позволение за изнасяне на скулптурите не е имало — на посланика е било разрешено единствено да прави рисунки на Акропола.
През февруари 2019 година в Музея на Акропола турските учени Зейнеп Айген и Орхан Сакин показаха резултатите от дългогодишните си проучвания, съгласно които
в турските архиви не са открити документи,
потвърждаващи разрешението на Елгин да изнесе скулптурите на Партенона от Атина.
Миналата седмица гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис прикани за следващ път Англия да върне мраморите на Елгин на Гърция. Това се прави от всяко гръцко държавно управление през последните 4 десетилетия, дори по няколко пъти. Въпросните „ мрамори “ са 2500-годишните скулптурни фигури и релефи от Партенона — основният храм на Акропола в Атина, и към този момент повече от два века се намират в Британския музей в Лондон.
Атинският Акропол е висок 156 м каменист рид - приблизително 300 м дълъг и 170 необятен, - на който са ситуирани няколко храма на гръцки богове, в това число Партенонът, Пропилеите, Ерехтейонът и храмът на Атина Нике Аптерос (Безкрилата Победа). Изключителен монумент на архитектурното изкуство, той е и едно от най-важните места, където се поставят основите на европейската просвета и цивилизация.
През микенския интервал (XV-XIII в. прочие н. е.) Акрополът е бил укрепена царска резиденция. При Пизистрат (560-527 година прочие н. е.) на мястото на кралския замък е
издигнат храм на богинята Атина
След разрушенията, причинени по време на гръко-персийските войни, през 447 година пр.н.е по самодейност на Перикъл жителите на Атина се заемат да възстановят храмовете. Новият градеж стартира през 447 година прочие н. е., а създател на архитектурния и скулптурен образ на комплекса, както и ръководител на плана е фамозният ваятел Фидий. Днес на Акропола виждаме най-вече това, които е останало от неговата работа.
През V век Партенонът става черква на Дева Мария. След завладяването на Гърция от турците (XV век) храмът е трансфорат в джамия, към която са добавени минарета, по-късно и арсенал; Ерехтейонът става харем на турския паша, храмът на Нике Аптерос е демонтиран, а от блоковете му е издигната стената на бастиона. По време на турско-венецианската война (1684-1699) попадение на снаряд
унищожава съвсем цялата централна част
на храма на Атина - Богородица; при несполучлив опит на венецианците да отстранен скулптурите от Партенона, няколко скулптури са разрушени. А след това идва лорд Елгин и изнася каквото съумява от останалото. Но проблемите на Акропола не свършват с него.
През 1827 година, по време на отбраната на Акропола от гръцки бунтовници храмът Ерехтейон е мощно развален от турско гюле. Гръцки сапьор, чието име през днешния ден носи централна улица в Атина, осуетява опитите на турците да взривят Акропола…
При визитата си във Англия в средата на ноември гръцкият министър председател Мицотакис заяви пред The Daily Telegraph: „ Нашата позиция е доста ясна. Мраморите са откраднати през ХIX век от Акропола и мястото им е в музея на Акропола. Време е да обсъдим този въпрос съществено “.
Преди да беседва си с английския си сътрудник, Мицотакис се надяваше, че ще успее да убеди Джонсън за връщането на мраморите в родината им.
Джонсън е прочут като обожател на гръцката история
и просвета, знае старогръцки и е специалист по антична литература.
„ Сигурен съм, че в случай че от страна на държавното управление има предпочитание, бихме могли да се споразумеем с Британския музей — те ще ни върнат мраморите, а в подмяна ние можем да им заемем културни съкровища, които в никакъв случай не са напускали страната “, разяснява Мицотакис. „ Отказът да се разисква тематиката ми се коства е много анахроничен метод, поради подтекста на всичко, което се случва по отношение на връщането на културни съкровища... Би било фантастично, в случай че Борис огледа на този въпрос по нов метод “.
Мицотакис е прав за европейския подтекст — напълно скоро, на 9 ноември Франция върна тържествено на Бенин 26 творби на изкуството и съкровища, плячкосани от кралство Дахомей през XIX век от колониалните сили. Германия също се съгласи
да стартира да връща африканско изкуство
от сбирките на музеите си от идната година. Подобни планове оповестиха институции в Белгия и Нидерландия. Дори обособени английски образователни заведения като Университетът на Абърдийн и Джизъс колидж в Кембридж връщат (засега символично) единични артефакти на африкански страни.
Като цяло обаче английският подтекст е друг от европейския — и макар че по-рано тази година Джонсън сподели пред гръцкия вестник Ta Nea: „ Разбирам мощните усеща на гръцкия народ и сега на премиера Мицотакис “, връщане на мраморите от Акропола към този момент не се обрисува.
На срещата Джонсън - Мицотакис предишния вторник на " Даунинг стрийт " британският министър председател е отклонил отговорността на държавното управление в 200-годишния спор и е повторил дългогодишната позиция, че въпросът за скулптурите от Партенона е „ към попечителите на Британския музей ". Лично за Джонсън това наподобява съставлява известна смяна — през март той акцентира на това, че скулптурите са „ законно добити “ от английския дипломат Елгин, а в този момент акцентът е, че те са „ законно притежавани “ от попечителите на Британския музей, заяви Sky News.
По-рано официалният представител нa Джонсън също заяви, че скулптурите са благосъстоятелност „ извънредно на музея “, а „ не на държавното управление “. Очертавайки позицията си по разногласието, Британският музей показва в уеб страницата си, че
изнасянето на скулптурите от лорд Елгин от Атина до Англия
е станало „ с цялостното познание и позволение на тогавашните законни управляващи както в Атина, по този начин и в Лондон “.
В него се прибавя: „ Политиката на попечителите и тяхната подготвеност да обмислят заемането за културни полезности от Атина са били изяснени на гръцкото държавно управление, само че поредните отводи на гръцките власти да обмислят заемане или да признаят собствеността на попечителите върху скулптурите от Партенона вършат всяка смислена полемика по въпроса на практика невъзможна ". Отбелязвайки, че има доста диспути за това дали противоречивите творби са откраднати или изнесени законно, Мицотакис сподели, че в последна сметка това не е юридически спор. „ И аз не обичам да приказвам за връщането на скулптурите, а избирам да приказвам за тяхното обединение. Бих ви посъветвал да посетите Атина, където ще имате опция да видите половината автентичен фриз в хубав съвременен музей тъкмо под Акропола “, разяснява той.
До началото на XXI век един от спомагателните причини на британската страна беше, че не е редно мраморите да бъдат върнати, тъй като Гърция така и така няма къде да ги съхранява. Гърция обаче реши този автентичен проблем
през 2009 година с откриването на нов огромен свръхмодерен музей
в самото подножие на Акропола, на 280 метра от Партенона по права линия.
Създаден по план на френско-швейцарския проектант Бернар Чуми, този музей впечатлява освен с архитектурата и дизайна си, а и с цената си от 130 млн. евро. Съдържанието му обаче е скъпо. В това можаха да се убедят персонално освен стотиците публицисти, поканени от чужбина, а и няколко държавни глави (включително и един български), участвали на тържественото разкриване на 20 юни 2009 година
До входа на музея около южния скат на скалата структура, стъпила на колони, разкрива аспект и към част от археологическите находки, открити по време на работата по терасирането на строителната площадка. На първите две равнища на музея, измежду доста керамика, барелефи и антични фигури, открити по скатовете на Акропола, покрай античните статуи (800-500 година прочие Хр.) от храма на Атина Нике, от Пропилеите - монументалния вход към Акропола и други скъпи находки, са и истинските пет кариатиди от Ерехтейона. Навън, на самия храм на Акропола, те са заменени с копия.
Кулминацията на преживяването е оставена за най-горното трето равнище. От напълно остъкления етаж храмът се вижда напълно ясно. Ако се обърнете с тил към прозорците, ще се окажете против подредените на стените метопи (мраморни плочи с релефи) от фризовете и против скулптурите от фронтоните на Партенона. Тези, които лорд Елгин не е съумял да плячкоса и отнесе оттатък Ламаша, са свалени от храма и са подредени на стената. На откриването " участваха " и тези от Британския музей - представени от копия, които са с по-бял цвят, с цел да се разграничават. Тази комбинация беше ясен зов за завръщане на мраморите на Елгин.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ